ПОДКРЕПА ЗА БЛОГА

ПРЕГЛЕД на рекламите

РЕКЛАМИ от Google

ТЪРСАЧКА за Всеки

Custom Search

вторник, 4 февруари 2014 г.

ОТКРАДНАТОТО НАСЛЕДСТВО


КАКВО СТАНА С ПОЛУЧЕНОТО ОГРОМНО НАСЛЕДСТВО ОТ КОМУНИЗМА?


Превратът, извършен на 10 ноември 1989 год. в България доведе до унищожаване на българската икономика в условията на тотална заблуда на населението, разгърната пропаганда на апологетите на капитализма, груби лъжи, целящи прикриване на действията на икономическите унищожители - предателите на националните интереси, тяхната агентура  и откровените бандити по разграбването на полученото от обществото наследство от комунизма.
Същата тази пропаганда с активното участие на всички медии се постара да скрие, преди всичко от младото поколение какво е полученото наследство  - качествена образователна система, ориентирана към осигурените за всички работни места във всички сфери на обществения  живот- естествени и хуманитарни науки, изкуство, култура, промишленост, земеделие, медицина, търговия, туризъм, социални дейности, подземни ресурси и всички останали добре развити на световно ниво отрасли.
Много се постара пропагандата на грабителите да убеди населението, че богатото наследството от комунизма няма собственик-всичко било собственост на "лошата държава" и затова не се управлява добре и  те трябва да го вземат, защото видите ли Те били умните и можещите. Разбира се, че прикриваха от "простолюдието", че в комунистическа България не е имало нито един собственик на национални ресурси, средства за производство, инфраструктура, природни богатства - те бяха на всички, които бяха косвени собственици, представлявани и охранявани от държавата, с други думи в комунистическата държава всеки един неин гражданин беше  ползовател на благата от обществената собственост. Е, и тогава имаше доста алчни "човечета" и стопански престъпници, но те трудно оцеляваха и бързо бяха лишавани от възможност да грабят или бяха изолирани на топло в затворите. Основната част от тях след преврата се включиха в оплюването на т.н. от тях "мракобесен" режим, който им е "нарушавал правата". Да, за тях и за онези, които се поставяха в услуга на чужди интереси, насочени към националните ресурси, комунистическия режим, беше и трябваше да бъде "мракобесен", за да не се допусне разграбването на общата собственост.
И така, докато ни заблуждаваха, започнаха бързо да си узаконяват и охраняват откраднатата собственост. Описания механизъм на разграбването е толкова елементарен, че не искаме да си признаем как масово бяхме измамени.
Но няма оправдание и за измамения. С изключение на младото поколение, чието богато наследство беше откраднато, цялото българско общество, което допусна това да стане, носи основната вина.

Нека посочим обективни факти, които разкриват истината за обема на ограбеното наследство. За целта  ще се позова на следната статия(споделена от Фейсбук):

Какви сме ние – строители или рушители, съзидатели или унищожители на съвременна България? Виенското колело на историята завърта периоди на възход и падение, времена на строеж са следвани от разруха, след разцвета идва упадък и после всичко се повтаря отново … и отново …
1939 г. България е аграрна страна с електрифицирани едва 13% от населените места, в които живее около 40% от населението. Дължината на пътищата с твърдо покритие е около 19 000 км. Автомагистрали – няма. В селското стопанство се трудят около 80% от населението, в промишлеността – едва 8%. Няма металургия, почти няма химия, инвестиционното машиностроене е непознато понятие.

Ако успеем да свалим от лицата си очилата на политическите пристрастия и се вгледаме в последващите 50 години – тези между 1939 г. и 1989 г., навярно няма да е трудно да видим и признаем, че като цяло, това е период на съзидание. Години на строителство и изграждане, в които са мобилизирани усилията на поколения българи. Единици са онези, останали встрани от случващото се. Години, в които българите превръщат страната от аграрна в индустриална държава и я поставят на икономическата карта на Европа и света.
За 50 години в страната са изградени и въведени в експлоатация 135 електроцентрали – 88 водни, 18 термични, 1 атомна и 23 заводски, над 150 000 км електромрежи, автоматизирана система за диспечерско управление на електроенергетиката, над 20 топлофикации с прилежаща инфраструктура, транзитни и разпределителни газопроводи, газохранилище в Чирен. Някои от тези съоръжения са уникални и нямат аналог в Европа като ПАВЕЦ “Чаира” (мощност 861 МВт), чиято турбопомпена зала се намира на 360 м под земята в каверна с размерите на Зала 1 на НДК, каскада Белмекен-Сестримо с три електроцентрали с обща мощност 735 МВт, ВЕЦ и язовир Кърджали – с уникална за Балканите дъговогравитачна форма на стената, висока 103 м. През тези години, изградените генериращи мощности нарастват 120 пъти. Но не само това. България влиза в клуба на атомните държави, притежаващи и експлоатиращи високотехнологичен процес за генериране на енергия.
За 50 години основно се променя транспортната инфраструктура. Дължината на ж.п. линиите достига 4500 км, със 740 км повече отколкото през 1939 г. Електрифицирани са над 60% (още по-голям процент са удвоени, което съществено повишава тяхната пропускателна способност). Пътищата с асфалтово покритие достигат 32 000 км, първи клас 2 900 км, автомагистрали – 266 км. Построен е Дунав мост (1954 г.) и ферибот Варна-Иличовск (1978 г.). Създадени са уникални компании, чиито имена са запазена марка дълги години. СО “МАТ” (1959 г.), оперира с 4 500 автовози - хладилни, тежкотоварни, цистерни, ро-ро кораби, с широка мрежа от клонове и представителства, терминали; БГА “Балкан” (1956 г.) с 52 самолета, за превоз на пътници и карго, селскостопанска авиация (1948 г.); морски търговски флот със 109 кораба с 1.87 млн. т товароподемност.
За 50 години България, която няма металургия (до 1950 г.), става 27 металургична страна в света. Тръгвайки от нищото, българите стигат до леене на специални бронестомани и такива микролегирани с азот, предназначени за зони с полярни температури, корабна ламарина, спиралошевни тръби за транзитни газопроводи, прахова металургия, металокерамика, вакуумно леене с противоналягане (известно в света като метод на акад. Балевски), при което се изработват алуминиеви джанти за автомобили и детайли със специално предназначение.
През тези 50 години от държава, внасяща дори син камък и сода каустик, стигаме до такава, построила две нефтени рафинерии – в Бургас и в Плевен, световен производител на минерални торове (карбамид), химикали за растителна защита, калцирана сода (4-ти в света), пластмаси (17-ти в света), изкуствени влакна, таблетиране на субстанции и т.н. За тези 50 години България се нарежда в световната тройка производители на електро- и мотокари (наред с “Кларк” САЩ и “Тойота” Япония) – до 83000 броя годишно и в петицата световни производители на електротелфери (до 150 000 броя годишно). Към 1989 г. в страната има 730 машиностроителни завода. Индустрията започва да работи с машини произведени у нас. Първите заводи, оборудвани изцяло с български машини са завода за пектин в Перник и флотационната фабрика в Кърджали. Около 40 завода произвеждат машини за прецизна обработка на метали – металорежещи с ЦПУ (ЗММ София, Казанлък), автоматични технологични линии, манипулатори, стругове, фрези, агрегатни машини.
Тръгвайки почти от нищото, към 1989 г. в България се произвеждат трактори (Булгар), автобуси (Чавдар), тролейбуси, товарни автомобили (Шкода-Мадара), велосипеди (Балкан), моторни помпи, електродвигатели, електрогенератори, силови трансформатори, промишлени роботи, парни и водогрейни котли, асансьори, кабели, проводници, електромери, водомери, хладилници, телевизори, перални и т.н. Развити са абсолютно нови индустриални направления - електроника и изчислителна техника. Построени са заводи, произвеждащи запаметяващи устройства (ДЗУ Стара Загора, Пловдив, София), памети и телеобработка (В.Търново), магнитни глави (Разлог), печатни платки (Русе и Търговище), микропроцесорни системи (Правец), УКВ-радиостанции (Г.Делчев), градивни елементи (София, Перник, Айтос, Кюстендил, Никопол, Сливен, Ботевград, Разлог). Изграден е ВПК (Казанлък, Сопот, Карлово) с ВРЗ, АРЗ, изпитателни стендове и полигони. Завод “Бета” Червен Бряг е съоръжен с уникално оборудване и произвежда бронетранспортьори в различни модификации – амфибии, универсални, санитарни, специални със защита от радиация, от газове, самоходни установки и др. И още … и още …
Какво се случи с всичко това през последните 20 години? Запазихме ли построеното, усвоените производства и завоювани позиции или не успяхме? Доизградихме ли започнатото? Създадохме ли нещо ново?
Ние “загубихме” четирите малки блока на АЕЦ “Козлодуй”, но запазихме традицията за “първа копка” на АЕЦ “Белене”. След Тодор Живков, Симеон Сакскобурготски и Сергей Станишев слагаха ритуално начало на проект, чиято съдба и до днес е неизвестна. Затворихме всичките си уранодобивни мини (48 на брой), чиито продукт е в основата на ядреното гориво. Ликвидирахме топлофикациите в Искрец, Ловеч, Самоков, Трявна, а от изградените до някъде в Пазарджик, Ботевград, Хасково и Банско – само последната е довършена от частен инвеститор. Електроразпределителните мрежи са продадени, топлофикациите с инфраструктурата им – също (с изключение на тези в градовете София, Перник и Шумен). Не построихме второ газохранилище. От 1998 г. се опитваме да построим каскада Горна Арда (с проектна мощност 174 МВт), но без успех. От 2004 г. до момента все още не е завършен ВЕЦ “Цанков камък” (80 МВт). Последните обекти са в пъти по-малки от изградените преди 1989г. и въпреки това години не могат да бъдат завършени. Енергопроект, чието дело са почти всички енергийни обекти, строени до 1989 г. вече не съществува.
За 20 години не построихме нито една магистрала, която да ни свързва със съседните държави. От магистрала “Тракия” са изградени едва 173 км при планирани 368 км, от магистрала “Хемус” – 125 км при обща дължина 433 км. “Струма” трябваше да бъде завършена за Олимпийските игри в Атина (2004 г.), но от 156 км са построени едва … 24 км, а от магистрала “Марица” – цели 5 км! Не построихме втори мост над р. Дунав. БГА Балкан не съществува, СО “МАТ” – също.
Ние затворихме “Кремиковци”, “Стомана”, “Плама”, “Девня”, “Видахим”, “Химко”, “Арсенал”, и още много и много(хиляди). Днес производството на дискови запаметяващи устройства, магнитни глави, памети и прочие изглежда като невъзможен спомен от бъдещето. Няма ги “белите стаи”.
През последните 20 години медиите с умиление и възторг показваха поредната построена чешмичка, ремонтирана градинка, сменени тротоарни плочки, откриване на 2-3 км магистрала (по стара традиция за някой пореден път) или МОЛ. На фона тези “значими” строежи, въвеждането в експлоатация на метрото (строежа на което е започнал още през 80-те години), сградата на Автогарата и РВД на летището в София, изглеждат почти като космически успех!

Вижте и други факти за разграбването на България:

Възможно ли е да обърнем тенденцията? 
За 25 години ние загубихме производства, позиции, пазари и специалисти. Остана ли нещо за губене или вече разрушихме всичко и е време да започнем отначало?

Така е, - единственият изход за съжаление е да започнем отначало, но най напред трябва да спрем и да изгоним грабителите.
След което  да си върнем изгонените от страната Ни млади българи, да спрем демографския срив, да рестартираме икономиката и да започнем смяната системата!

Как веднага да рестартираме икономиката?
Чрез въвеждане на българския проект за Безусловен Базов Доход ще се връщат на всички български граждани заплащаните от тях данък за добавената стойност(ДДС), акцизите и др., с което ще се съживи икономиката, увеличавайки потреблението на стоки и услуги.

С каква система да заменим съществуващата крайно несправедлива и престъпна система?
Вижте подробности за популярния научно обоснован проект  "Венера":...


Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.