ПОДКРЕПА ЗА БЛОГА

ПРЕГЛЕД на рекламите

РЕКЛАМИ от Google

ТЪРСАЧКА за Всеки

Custom Search

четвъртък, 2 октомври 2014 г.

КРИЗАТА НА ДЪРЖАВНОСТТА В БЪЛГАРИЯ

Част 2

Системен анализ на причините за кризисното състояние


 В началото на 21 век България се намира в състояние на тотален упадък във всички обществено политически, икономически и социални сфери. В културно и нравствено отношение населението на страната бележи едно от най ниските равнища в историческото си развитие. Налице са неграмотност и опростачване на големи слоеве от младите поколения. Демографските проблеми се задълбочават с ускорени темпове-ниска раждаемост и висока смъртност. Управлението на държавата е овладяно от престъпността. Природните ресурси и другите национални богатства бяха разграбени, а отраслите на икономиката - ликвидирани. При запазване на очерталите се през последните 25 години тенденции, най вероятния краен резултат е цялостен разпад и ликвидиране на държавата България. Това неминуемо ще се случи, ако своевременно не бъдат отстранени извършените нарушения на  системните закономерности, които гарантират нейното съществуване като държава.

Причините за кризисното състояние, в което България изпадна, би могло обективно да се обяснят с допуснатите от управляващите партии груби нарушения и неспазване на глобалните задължителни системни правила и изисквания за съществуването и функционирането на всяка кибернетична система в т.ч. и държава. 

Ø  Основната цел на държавата(системния Изход) - в България беше размита сред наложените цели за бързо незаконно забогатяване на определени слоеве от населението за сметка на другите части от обществото. Целта от съществуването на всяка обществено политическа система, обаче, следва да бъде „осигуряване на нормално съществуване(благосъстояние, образование, здравеопазване, култура и сигурност) на всички нейни граждани балансирано според техния принос в интерес на обществото”. В България не бяха дефинирани задължителните за всяка държава очакваните резултати във времето и националните приоритети. Хаосът в държавата се поражда и от небалансираните и нехармонизирани т.н. политики и стратегии в отделни обществени области. 

Ø  Системният Вход на държавата – е  в пълен абсурден разрез с практиките в нормалните държави, националните ресурси(природни, човешки, материалната база и технологии, изградени от минали поколения) бяха „подарени”/предоставени на чужди корпорации, доразграбени и унищожени от техни местни подставени лица(агенти) - за подробности виж публикациите- „ФАКТИ ЗА РАЗГРАБВАНЕТО НА БЪЛГАРИЯ”- http://ganchovski.blogspot.com/2014/01/blog-post_31.html  и „ОБЛАГОДЕТЕЛСТВАНИТЕ ОТ РАЗГРАБВАНЕТО НА БЪЛГАРИЯ - http://ganchovski.blogspot.com/2014/02/blog-post_6.html . Основната част от необходимите материални ресурси и технологии за функциониране на държавата вече се закупуват(внасят се от чужбина).  Качествените човешки ресурси са изолирани от целите на обществото, бяха разпиляни,  оставени на „изживяване”  или физически  ликвидирани (за подробности виж публикацията - „СМЪРТНИЯТ ГРЯХ НА БЪЛГАРСКИТЕ ПАРТИИ” - http://ganchovski.blogspot.com/2014/02/blog-post_24.html ) .

Ø  Системните Ограничения, с които се регламентира съществуването на   държавата България законодателството беше приведено в услуга на чужди корпорации и на малки слоеве от населението, които  незаконно забогатяха. Отделни закони способстват за извършване на криминални престъпления и защита на техните извършители. Критерии за оценка на съответствието между текущото състояние на държавата и очакваните резултати няма.

Ø  Системните Процеси и дейности по поддържане цялостта на държаватаразстроени бяха структурата на икономиката и икономическите процеси, функционирането на транспорта, осигуряването на трудова заетост и професионално образование, социалното подпомагане и пенсионно осигуряване, поддържането и развитието на инфраструктурата; разстроено е функционирането и на  системите за сигурност, вътрешен ред, отбрана и т.н.

Грубите нарушения на системните процеси в България започнаха от онези процеси, които осигуряват създаването и поддържането на управляващата подсистема. 

Първото антисистемно решение беше приложено при структурирането на държавното управление. Изградени са т.н. независими институции(президент, народно събрание, съдебна власт) без над всички тях да има един супервайзор. Затова държавата България не функционира като единна система. В нея са реализирани слаби връзки между отделните независими управленски институции и крайния резултат е налице.

Кибернетичната система, съгласно системните правила, има само една  управляваща подсистема, която в общия случай би могла да се структурира от отделни управляващи органи(подсистеми), взаимодействащи помежду си в рамките на единната управляваща подсистема. Няколко независими управляващи подсистеми може да съществуват в точно толкова отделни самостоятелни системи, което за държавата България е безсмислено

 Процесите за делегиране (възлагане) на права за осъществяване на управленски функции чрез избиране на централни и местни управляващи органи бяха силно изопачени и формализирани от „идеолозите” на прехода от социализъм към капитализъм. Заблудиха обществото и му наложиха   субективно интерпретираните от тях с чужда помощ т.н. демократични принципи, в резултат на което:

-       Избирателите не биха могли да познават множеството, предложени им кандидати и техните качества, и бяха заставени да избират бъдещите си управници, доверявайки се на агитациите и пропагандните кампании, провеждани от политическите партии. Политическите партии, ръководени от личните користни интереси на своите лидери и „задкулисието”, което ги поддържа, безотговорно заблуждават, грубо лъжат и подкупват избирателите. Избирателите разчитат само на дефицитните в България нравствени и морални качества на онези, които им се предлагат да ги управляват. Оказа се, че избирателите практически са лишени от възможността сами да предлагат подходящи лица за висшите управленски позиции в държавата;

-       Масовият избирател не притежава необходимата политическа култура, образование и опит, за да може самостоятелно да се ориентира в силно „замърсената” с неизпълними обещания и откровени лъжи предизборна обстановка. Поддържа се и умишлено се задълбочава неграмотността, ниското образование и култура сред многолюдни обществени прослойки. Затова основната част от избирателите гласуват по „внушение” или поради утопичното си желание и те самите да вземат решаващо участие в бъдещото управление на страната, като в крайна сметка често остават разочаровани от избирателния процес;

-       Кандидатите за управляващи, предлагани от политическите партии, в масовия случай се третират като „политици” с претенции за познания в широки области от обществения живот и се разграничават от експертите и специалистите в конкретна област. Кандидатите не се подбират по критериите за изискуема квалификация, знания, умения и опит за заемане на конкретна управленска позиция. Не се изискват и оценяват  съответни доказателства за съответствие на изискванията, което доведе до влизането във властовите структури на некадърни, посредствени и „послушни” подставени лица от „задкулисието”, както и на агресивни мошеници и извършители на противообществени деяния и престъпления;

-       Възпрепятствани са процесите за мониторинг и обществена оценка на изпълнението на задълженията от формално избраните кандидати. „Народните избранници” сами са си въвели привилегии и имунитет срещу търсене на отговорност при нарушаване на правилата и законите, като практически стават несменяеми. Освободили са се от носене на отговорност при взети от тях решения, от които са произтекли негативни последствия във вреда на обществения интерес. Всичко това способства за утвърждаването сред управляващите на лобизъм с користни интереси в законодателството и в управлението на националните ресурси. Участието в управлението за тях стана средство за лично забогатяване за сметка на редовите избиратели. Тези наглеци дори си сформираха своя политическа класа в опита да се превърнат в „господари” на избирателите.

Ø  Механизмът на обратната връзка между управляваната и управляващата подсистеми е силно отслабен и обезсилен - не работят ефективно контролните институциии, които следва своевременно да наблюдават, следят, оценяват нормалното функциониране на държавата и  да осигуряват управляващите органи с необходимата информация за възникналите несъответствия. Честата смяна на висшите управляващи органи с неподготвени управленци и съответстващите чистки в държавната и общинска администрация води до вземането на неадекватни, често погрешни и практически нереализуеми управленски решения. Наложено е бюрократично отношение към задачите и мълчалив отказ от изпълнението на взетите решения и спазването на законовата нормативна уредба и правила. На практика не се разбира смисъла на отрицателната и положителната обратни връзки - първата за своевременно реализиране на коригиращ механизъм, поддържащ нормално устойчиво състояние, а втория за задействане на механизъм за развитие на системата.

От анализа на  възникналия кибернетичен проблем произтича аргументирано заключение за това, че: В България съществува управленска немощ и елементарна управленска неграмотност на всички структурни нива в системите на държавните и общински институции, в системите на здравеопазването, образованието, науката, културата, социалното подпомагане, обществените организации, политическите партии, както  и в структурите на бизнеса. За повсеместната управленска неграмотност, която цари в страната, в значителна степен допринесе разстройването на системите на образованието и науката, което позволи на агресивно престъпно „задкулисие” да узурпира чрез т.н. политически партии управлението на държавата. Отстранени бяха от управленските структури  „непослушните” висококвалифицирани ръководни кадри, експерти и специалисти.  На високи управленски позиции „задкулисието” постави посредствени лица, нереализирали се в близкото минало, както и някои  млади неопитни, но „свои”, „послушни” и „перспективни” партийни функционери.

Така започна и продължава разрушаването на държавата България, която беше превърната в държава с престъпно управление от мафиотски тип.


Пояснения :
В първата статия „БОЖИИТЕ ПРАВИЛА В СЪВЪРШЕНИТЕ КИБЕРНЕТИЧНИ СИСТЕМИ” са разгледани закономерностите, в съответствие с които са изградени и функционират природните системи и непреходните поуки за съществуването на обществените системи.

В последната, третата статия по тази тематика ЕДИН ПОДХОД ЗА ВЪЗРАЖДАНЕ НА БЪЛГАРИЯ ще бъдат визирани основните насоки за отстраняване на допуснатите груби нарушения на системните закономерности в държавата България.


Октомври, 2014 год.
автор:  д-р инж Димитър Ганчовски

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.